Каквото и да се каже за таланта на Винсент ван Гог,

 Каквото и да се каже за гения на Винсент ван Гог, ще е малко. Но дружно с огромната заложба е получил и доста тествания в живота си, които е преживявал мъчно поради дълбоката си емоционалност. Личността му е белязана от самото му раждане. Появил се на бял свят на 30 март 1853 година Точно на същата дата една година по-рано се родило и умряло първото дете на семейството. То също носело името Винсент ван Гог през няколкочасовия си живот. Това съвпадане преследвало художника и цялостен живот го карало да се съмнява в личната си еднаквост. Единственият човек, който постоянно го е разбирал и му помагал, бил дребният му брат Тео ван Гог.

 Множество модерни психиатри не стопират да спорят за психичните болести, от които страдал художникът, и се пробват да му слагат диагноза. От ранното му детство се счита, че е страдал от аутизъм. Според думите на сестра му бил неразговорлив, ходел с наведена глава, като че ли затворен в собствен личен свят. Някои от диагнозите са прекомерно смели като шизофрения или сифилис, да вземем за пример. Много по-реални са заболяванията, които имат ясни симптоми като биполярно разстройство - настроенията му се сменяли внезапно от една прекаленост в друга. Друг белег на тази болест е непрекъснатото потребление яркожълт цвят в картините.

 Хиперграфията е друго заболяване, от което страдал. Характеризира се с мъчително възприятие на ранимост, което се облекчава единствено с непрекъснато писане или изобразяване, както е в неговия случай. Все отново Винсент е един от най-продуктивните художници, познати на човечеството. Често изпадал в депресия и получавал халюцинации (по негови лични признания).

 Безспорен факт е, тежкият му характер, който след несъразмерна приложимост на алкохол ставал непоносим. Но по-интересен факт е, че той самият усещал, че държанието му не е обикновено и се страхувал дали ще успее да го управлява. В писмо до брат си Тео, Винсент написа: Надявам се, че това са единствено креативен рецесии и ще отшумят.

 Най-известната покруса в живота му е отрязаното му ухо на 23.12.1888 година По последни изследвания Винсент е отрязал цялото си ухо, а не част от него. Това потвърждават бележките на лекуващият го доктор доктор Феликс Рей. В записките даже има рисунки до каква степен е отрязано ухото. Разкри се и личността на жената, на която е подарил ухото си. Тя не е била продажница, както се твърдеше, а госпожица, която чистела обществения дом и комерсиалните пространства в региона. Казвала се Рашел и имала огромен белег на ръката си, породен от захапване от куче. Когато ѝ занесъл ухото си, увито в забрадка, ѝ споделил: Вземи го. Може да ти е от изгода. Направил го, тъй като по този метод си мислил, че ѝ оказва помощ като дава част от себе си, с цел да запълни нейния белег. Именно тя е индивидът, който изпратил полиция и лекари в дома му и по този начин избавила живота му. Тъй като по това време му гостувал художникът Пол Гоген и двамата имали нетърпими кавги, той е считан за основния провинен за отрязаното ухо. Версиите са от скандал между двама хомосексуални любовници, до това, че Гоген отсякъл ухото с шпага. Според последни данни Пол е напуснал къщата на Винсент преди случая и отишъл на хотел, тъй като не можели да останат повече под един покрив. На другия ден, откакто схванал за случилото се, писал на Тео, че брат му е отведен в лудница. А виновникът за рецесията е точно писмо, пратено от Тео сутринта преди случая. В него той споделя на брат си за годежа си. В този миг Винсент почувствал, че губи своя изповедник, покровител и непосредствен човек. Затова изгубил всяка причина да живее. Тогава още не знаел, че снаха му Йохана ще го обича, колкото и брат му, и ще го поддържа абсолютно.

 Последното разобличаване е за гибелта му, години наред считана за самоубийство. Ван Гог умира на 29 юли 1890 година Това бил един от най-спокойните интервали в живота му. Бил излязъл от клиниката, рисувал. Бил заобиколен от грижите на брат си снаха си. Имал и новороден племенник, кръстен на него. Както се вижда липсва причина за самоубийство. Според старите версии за претекст се счита сложното финансово състояние на Тео и страхът на Винсент, че му е в тежест. Затова се прострелял. Според последни данни е невероятно човек да сгъне тялото си, тъй че да се простреля самичък по метода, по който е прострелян. Смята се, че е бил погубен от човек, с който имал спор. Все отново всички знаят, че е имал доста врагове.

 Вината за личната му гибел е, че до момента в който е изтичала кръвта му, не се е опитал да се превърже и да я спре. Сякаш е бил изтощен от всичко. Последните му думи са: Тъгата ще продължи постоянно, са казани на ухото на брат му. За страдание Тео е надживял Винсент единствено с няколко месеца. След гибелта му Йохана ги погребва един до различен и посажда бръшлян, който обгръща двата гроба и пораства избухлив и зелен и до през днешния ден.

 Ван Гог оставя след себе си повече от 900 картини и 1000 рисунки, които светът оценил едвам след гибелта му. Днес те са считани за едни от великите художествени творби в света.

„ Звездна нощ “ Ван Гог рисува по време на престоя си в душевната болница в Сен Реми. Изображението датира от юни 1889 година, месец откакто Ван Гог постъпва в клиниката. Платното приказва и за увлечението на художника по астрономията. Научно проучване открило, че Ван Гог е пресъздал ситуацията на Луната, Венера и няколко звезди с изключителна акуратност. „ Звездна нощ “ не е първият опит на художника да изобрази нощно небе. Година по-рано той рисува „ Звездна нощ над Рона “. От 1941 година картината се съхранява в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Ван Гог се счита за непостижим занаятчия на натюрморта. Доказателство по тази причина е поредицата му от пет картини, изобразяващи слънчогледи. Серията датира от 1888 година, когато Ван Гог напуща Париж, с цел да рисува под яркото слънце на Южна Франция, канейки Пол Гоген да се причисли към него. В очакване сътрудника да дойде, Винсент стартира да рисува натюрморта, с който да украси стаята на своя другар. „ Слънчогледите “ са били основани в символ на гостолюбие, само че също и с цел да засвидетелстват уважението, което Ван Гог изпитва към своя артистичен ментор. Двамата работят дружно през есента на 1888 година, само че както е известно, взаимната им работа приключва с отрязано ухо и банкет в заведение за душевно заболели. Още един шедьовър, нарисуван от Ван Гог по време на престоя му в клиниката за душевно заболели. Винсент я дефинира като „ гръмоотвод за заболяването ми “. В картина се вижда въздействието на японската гравюра укиьо-е. Това подобие се демонстрира в обособяване с силует на обектите, необикновени ракурси, съществуване на детайлно нарисувани области. Платното е приключено единствено година преди гибелта на гения. През 1987 година „ Ириси “ беше продадена за рекордните 53,9 милиона $. Най-високата цена, плащана за картина към оня миг. През май 1890 година Винсент идва в клиниката за душевноболни в Овер-сюр-Оаз. Там го чака лекар Гаше, който се наема да му обезпечи медицински грижи. Гаше е обожател на изкуството, самият той рисува, също така колекционира творби на изкуството, факт, който сближава двамата. За да се отблагодари за грижите, Ван Гог увековечава хазяина си на платното. Той написа на брат си: “Наскоро нарисувах портрета на лекар Гаше с скръбен израз на лицето – толкоз присъщ за нашето време… ”. Така се появява първата от общо две версии на портрета. През февруари 1888 година Винсент ван Гог се открива в Арл – малко градче в южна Франция, ситуирано на към 90 км северозападно от Марсилия. Сред картините, които художникът основава там е и „ Кафе тераса през нощта “. Платното е с размери 81х65 см. Това е първото произведение, в което художникът изобразява звездно небе. Шедьовърът, придобил световноизвестна известност, трансформира площада в Арл в привлекателен център за милиони туристи. Винсент ван Гог е прочут с увлечението си към автопортретите. Нарисувал се е върху цели 30 платна. Историята на „ Автопортрет с превързано ухо “ е измежду най-интересните. През октомври 1888 година към живеещия във Франция по това време Ван Гог се причислява френския художник Пол Гоген. Взаимоотношенията сред двамата обаче са много обтегнати и след кавга с Гоген, Винсент изрязва половината от лявото си ухо – физическо доказателство за неговото нежно психическото здраве. По-късно художникът рисува и картината, която се смята за един от най-известните автопортрети на създателя. През 1885 година Винсент приключва първата си, приета за шедьовър творба. Това е картината „ Селяни, ядящи картофи “. Платното е от така наречен холандски интервал от творчеството му, присъщ с тъмните цветове на палитрата. Период, в който художникът постоянно пресъздава живота на бедните. Картината е нарисувана през април, в къщата на родителите на художника в Нюнен. Бягайки надалеч от неразбиращите творчеството му парижки художници и критици, художникът наема ателие в Арл, Южна Франция, което назовава „ Жълта къща “ поради цвета, с който е боядисана фасадата. Бедният интериор въодушевява художника да нарисува шедьовъра “Спалня в Арл “. Заради влагата в къщата боите на картината скоро стартират да се ронят. За да понижи въздействието й, художникът бил заставен да я покрива с вестници. Така на нея се появило и печатарско мастило. Платното „ Житно поле с кипариси “ Ван Гог рисува, след излизането си от санаториума за душевно заболели в Сен Реми. Ван Гог преглежда този безоблачен пейзаж, като едно от най-хубавите си творби и повтаря структурата три пъти. Първият вид на „ Житно поле с кипариси “ е единствено с молив и се намира в Музея на Ван Гог в Амстердам. Втората картина на кипарисите е рисувана през юли 1889 година, а третата картина от серията е приключена през септември същата година. В началото на 1890 година Винсент ван Гог научава радостната новина, че е станал чичо. Брат му Тео даже кръщава сина си на художника. Като подарък за племенника си, художникът стартира да рисува една от най-известните си произведения „ Цъфнали бадеми “, търсейки символизма на цветовете в клонките на бадема като ново начало за бебето Винсент. Картината може да бъде забелязана в музея на Ван Гог в Амстердам.

Инфо: www.10te.bg